Buddha Um (bulgarian) - буда ум 3e3t30

Buddha Um (Bulgarian) - Буда Ум

Ivan Ivanov - Иван Иванов

First Edition Copyright © by Иван Иванов

*****

Буда Ум *****

Предисловие

За да открием смисъла на нашия живот, необходимо е да се научим да медитираме. Единствено чрез медитацията човек поема по пътя към разбирането на истинската си природа, към своя Буда Ум. Това е път към просветлението.

Медитация за Буда Ум

Чрез практиката на съсредоточаване, въвеждаме ума в състояние на Спокойно пребиваване. Това означава, да го насочим навътре и да останем в неговата природа.

Освободете ума от копнежите и вкопчването. Всички страдания, страхове и болки произлизат от тях. Дайте простор на ума си, като премахнете напрежението. Оставете всички мисли и емоции да се уталожат естествено.

Дните ни са претоварени от безброй несъществени задачи и отговорности. Непрекъснато си казваме, че трябва да отделяме време за важните неща. Хората са такива, каквито сме и ние. Всички искаме да сме щастливи и да не страдаме. Взираме се единствено в настоящия си живот. Никой не говори за смъртта и за живота след нея, защото ни учат да вярваме, че това ще забави прогреса в света. Щом нашето най-съкровено желание е да живеем, защо твърдим, че смъртта е краят? Защо не допуснем, че и след нея има живот?

Когато осъзнаем природата на ума си, ще осъзнаем и прекрасния свят, в който живеем. Умът е много гъвкав и податлив. При подходяща подготовка всичко става възможно. Отдай ума си на завистта, копнежа, тревогите и алчността и той ще се превърне в слуга на хаоса. Отдай го на задачата да се освободи от заблудите чрез медитация и с търпение и дисциплина, и той ще опознае естествената си яснота и благодат.

Безкритично приемаме, че консервативността означава сигурност, а

динамиката е присъща на някои хора, които отначало не ни харесват, но когато ги опознаем по-добре, се оказва, че те имат повече достойнства, отколкото сме очаквали.

През целия си живот хората се подготвят и подготвят... само за да срещнат следващия си живот неподготвени. Осъзнаем ли природата на Ума, у нас се раждат могъщи умения и способности. По този начин се освобождаваме от страданията и страховете си.

Трудно е да насочим вниманието към самите себе си. Много по-лесно е да се оставим в ръцете на старите си навици и установени схеми, защото сме свикнали да им се подчиняваме. По този начин се оказва, че сме техни роби. Карма не е предопределение. Карма е нашата способност да създаваме и променяме. Тя е съзидателна, защото ние можем да определяме как и кога да действаме. Ние можем да я променяме. Бъдещето е в нашите ръце и нашето сърце.

Природата на Ума е интелигентна, съзнаваща и винаги будна. При смъртта тя остава непроменена. В настоящия ни живот е скрита зад нашите мисли и емоции. Нашият ум е нещо чудесно, но може да бъде и най-големия ни враг. Толкова често ни създава неприятности, воден от егото ни. Дотолкова сме подвластни на мислите си, че дори и да установим, че духовните учения ни допадат, продължаваме упорито да се плъзгаме по привичните си коловози, изпълнени с дълбоко вкоренена и безсмислена подозрителност. Трескаво се лутаме и си измисляме самоличност, в която отчаяно се вкопчваме. Тази фалшива самоличност наричаме “его”. С медитацията ние ще си спомним истинската си същност.

Един метод за медитация, е да насочим ума си към някакъв предмет. Нека той да е красив. Да събужда чувство за възвишеност. Най-силно въздействие оказва портрет или статуя на Буда, Христос или ваш учител.

Смисълът на размишленията върху смъртта е да предизвикат промяна в дълбините на нашето сърце. Често това изисква оттегляне и дълбоко съзерцание, защото само по този начин можем наистина да отворим очи, за да видим какво правим със своя живот.

Нашите Буда-качества са скрити в ума ни и когато с помощта на медитацията ги освободим, те ще се появят със своя блясък.

Животът и смъртта са в Ума и никъде другаде. Умът е универсална основа на преживяванията – създател на страданията и на това, което наричаме живот, и на това, което наричаме смърт.

Ако нещо ви тревожи, а искате да медитирате, тялото ви ще изпитва физически дискомфорт. Ако умът ви е в спокойно състояние, това ще се отрази на позата ви. Ще можете да седите естествено и без усилие.

Да виждаме истинското състояние на нещата такива, каквито са; това означава да знаем, че истинската природа на ума е истинска природа на всичко; това е да осъзнаваме, че истинската природа на ума е абсолютна истина.

Копнежите са източник на всичките ни проблеми. Тъй като непостоянството буди у нас безпокойство, ние се вкопчваме в нещата отчаяно, въпреки, че те се променят. Ужасяваме се от мисълта, че можем да се освободим от тях, ужасяваме се от самия живот. Да се научиш да

живееш, означава да се научиш да се отказваш. В това е цялата трагедия на стремежа ни да задържим положението такова, каквото е в момента.

Намеренията, които пораждат копнежите ни, може и да не са лоши, но това, в което се опитваме да се вкопчим, винаги е неуловимо.

Това, което сме направили през живота си е онова, което ще станем след смъртта си. Абсолютно всичко е от значение.

Медитацията е умение да насочиш вниманието си към състоянието Ригпа, свободен от всякакви мисли, като в същото време останеш отпуснат и без да се разсейваш или вкопчваш в конкретна мисъл.

Медитацията не е копнеж. Трябва да й се отдадеш съвсем естествено.

Има ли нещо по-непредсказуемо от нашите мисли и емоции? Мислите идват, остават известно време и си отиват.

Миналото е минало, бъдещето още не е възникнало. Единственото, което притежаваме е сегашното настояще.

Егото е липса на истинска представа за това, кои сме ние в действителност. То ни принуждава да се вкопчваме в един скалъпен образ, временен заместител и шарлатанин, за да може да поддържа илюзията за собственото си съществуване. Вкопчването е безплодно поначало и води до страдания, защото не се основава на истина. Фактът, че изпитваме нужда да се държим

за егото си, показва, че в дълбините на своето същество си даваме сметка, че малкото ни „Аз“ реално не съществува.

Практиката на даване и получаване, означава да поемем страданието и болката на другите и да им дадем нашето щастие, благоденствие и душевен покой.

Много трудно е да си представим, че поемаме страданието на другите, ако преди това не сме изградили в себе си силата и увереността на състраданието.

Интегрирането в живота е същност и цел на медитацията. Насилието, стресът, предизвикателствата и объркването в съвременния свят правят това интегриране абсолютно необходимо и неотложно.

Редовното практикуване на медитацията ще ви осигури покоя на природата на ума. Гледайте на нея, като на средство за съществуване.

Ако постоянстваме по духовната пътека, ще осъзнаем съвсем ясно, че възприятията ни не са нищо повече от паяжина, изплетена от илюзии.

В момента на смъртта, от решаващо значение са две неща – какво сме направили през живота си и в какво състояние е умът ни. Дори да сме натрупали голямо количество отрицателна карма, ако в момента на смъртта сме в състояние да променим сърцето си истински, можем да я трансформираме и сериозно да повлияем на бъдещето.

В някои техники на медитация се използва мантра. Мантра означава „това, което предпазва ума“. Това, което предпазва Ума от отрицателни влияния или което ви предпазва от собствения ви ум.

Всяка сричка от мантрата е заредена с духовна сила. Когато напяваме мантра, ние зареждаме дъха и енергията си с енергията й, като по този начин работим непосредствено върху ума и финото си духовно тяло: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ. Това е една удивително силна мантра за изцеление, покой, промяна и защита. Рецитирайте я спокойно и съсредоточено, така че мантрата, духа и съзнанието ви да станат едно.

Ако вратите на възприятието ви се прочистят, всичко ще изглежда такова, каквото всъщност е – безкрайно.

Истинската всеотдайност е непрекъсната възприемчивост за истината. Тя се корени в уважението и почтителната благодарност, но тя е и просветлена, аргументирана, интелигентна.

Бъдете като планина, с непоклатимото й величие. Планината е освободена и вътрешно спокойна, колкото и силни да са ветровете, които брулят склоновете й.

Обикновеният ум на навиците е удивително силен със своите външни проекции. Когато сме разсеяни или отслабим вниманието си, той непрекъснато се връща и много лесно ни завладява.

Практиката на съсредоточаване разкрива изцяло доброто сърце, защото

разтваря и премахва негативните натрупвания. Само като се освободим от злото у себе си, можем да сме истински полезни за другите.

Когато по време на медитация възникнат мисли и емоции, оставете ги да се надигнат и уталожат, като вълните в океана. Ако се появи мисъл, нека се разгърне и отмре без никакви препятствия. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й се поддавайте, не я задържайте, не се опитвайте да я подкрепите.

Ще разберете, че мислите са като вятъра – идват и си отиват. Тайната е в това, да не „мислим“ за мислите, а да ги оставим да се носят в ума ни, като се стремим да не пораждат други.

Позата, която заемаме при медитация, символизира връзката между абсолютното и относителното, между небето и земята.

Вглеждайки се в живота си, виждаме, че прекарваме времето си в непрекъснато напрежение и липса на каквато и да е определеност. Умът ни постоянно се лута между объркване и прояснение. Тази неопределеност може да ни накара да виждаме всичко черно и да изгубим всякаква надежда.

Природата на ума е фон и на живота и на смъртта – подобно на небето, което обхваща в прегръдката си цялата земя.

Вгледайте се в ума си в продължение на няколко минути. Ще видите, че е като бълха – непрекъснато скача насам натам. Ще се уверите, че мис лите се появяват без никаква причина и без връзка помежду си. Пометени от

хаоса на всеки изминал миг, ние ставаме жертва на капризите на своя ум.

Коренът на страданието е в нашето неведение. Интелигентността ни е в плен на нашето неведение, което се възползва от нея без задръжки, за да постигне целите си. Можем да бъдем удивително интелигентни и в същото време да допускаме грешки.

Понякога успяваме да зърнем бегло и само за миг природата на Ума. Това може да стане под влияние на вдъхновяваща музика, благодарение на спокойното щастие, което изпитваме сред природата или при някаква ситуация от всекидневието. Всички преживяваме моменти на светлина, покой и блаженство и някак си странно, те остават с нас.

Състраданието е най-добрата защита. То е източник на всяко изцеление. Като приемем болката на тези, които страдат като нас, несъмнено ще пречистим натрупаната в миналото отрицателна карма, която е основната причина за страданията ни.

Резултатите от нашите действия непременно ще се проявят при наличието на благоприятни условия. Обикновено забравяме какво вършим и последствията ни застигат дълго след това. Тогава вече не сме в състояние да ги свържем с породилите ги причини.

Безбройните прераждания са ни научили да идентифицираме цялото си същество със своето его. Най-голямата му победа над нас е фактът, че то е успяло да ни накара да вярваме, че нашите интереси са и негови интереси, дори да смятаме, че оцеляването ни е невъзможно без неговото оцеляване. Това е жестока ирония, тъй като неговите копнежи са в основата на всичките ни страдания.

Егото ни е невероятно убедително, а ние толкова дълго сме били негови марионетки, че ни ужасява мисълта да се отървем от него.

Практиката на съсредоточаване премахва негативното у нас – агресивността, бурните емоции. Вместо да потискаме възникналите емоции, добре е да ги приемем и да гледаме на тях с мъдра щедрост.

Кармата и негативните емоции ни пречат да видим собствената си вътрешна природа. В резултат на това се вкопчваме в щастието и страданието, като в нещо реално. Действията ни оковават към земното съществуване.

Трудно е да останем съсредоточени в природата на ума дори за миг, без да се вкопчим в нито една възникнала мисъл. Предполагаме, че ако разбираме нещо с интелекта си, то сме го и осъзнали. Това е голяма заблуда.

Ако вземем непостоянството присърце, това означава, постепенно да се освободим от копнежите, от разрушителния стремеж към някакво постоянство, от лъжливото желание за сигурност, върху които сме изградили всичко.

Не можем да се надяваме, че ще умрем спокойно, ако животът ни е бил изпълнен с насилие, а умът – с гняв, привързаност и страх. Трябва да се научим да живеем добре, за да се надяваме на спокойна смърт.

Когато започнете да разбирате къде може да ви отведе медитацията, ще

подхождате към нея като към най- голямото ваше начинание, изискващо цялата ви упоритост, ентусиазъм, интелигентност и дисциплина.

Налага се понякога да приемем едно или друго твърдение за истина. Но ако след това се привържем твърде силно към нея, дори и самата истина да почука на вратата ни, няма да й отворим.

Представете си някого, когото смя- тате за много близък, особено ако в момента той изпитва болка или страда. Като вдишвате, поемете състрадателно цялата му болка и страдание, а когато издишвате, му предайте топлина, изцеление, обич, радост и щастие.

С обикновения ум възприемаме собствения поток от мисли, като нещо непрекъснато, но в действителност не е така. Сами ще откриете, че между всеки две мисли съществува пролука. Когато едната мисъл си отиде, а още не е възникнала следващата, винаги се появява пролука, в която се разкрива природата на Ума.

С медитацията се стремим да забавяме мислите, за да могат тези пролуки да стават все по-големи. Научени сме да прекарваме живота си в преследване на мислите и плановете си. Дори когато говорим за „ум“, имаме предвид само мислите и емоциите, а когато учените изучават това, което смятат за „ум“, обръщат внимание единствено на неговите проявления.

Същността на учението на Буда е да „виждаме истинското положение на нещата, такива, каквито са“ и това се нарича „Истинска Гледка“. Тази Гледка е всеобхватна, защото целта на духовните учения е именно да ни дадат пълна представа за природата на нашия ум и реалността.

Какво трябва да правим с ума си по време на медитация? Просто го оставете такъв, какъвто по начало е.

Отпусни в естествения велик покой този свой изтощен ум, доведен до безпомощност от карма и невротични мисли, като безмилостния гняв на разбиващите се вълни в безкрайния океан на самсара.

Да размишляваме за непостоянството само по себе си не е достатъчно – трябва да го имаме предвид през целия си живот. Има начин да приемем непостоянството и да се наслаждаваме на живота, без да се вкопчваме в каквото и да било.

Трябва да се грижим за истинската си самоличност, защото твърде често допускаме фаталната грешка да се идентифицираме с объркването си. После заради него съдим сами себе си или се укоряваме, което на свой ред подхранва липсата на любов към нас самите.

В ученията ясно е казано, че ако познаваме само тази част от ума си, която изчезва в момента на смъртта, няма да имаме пълна представа за това, което следва, няма да сме готови да срещнем по-дълбоката реалност, непознатите измерения на природата на Ума.

Егото ни се възползва от страха ни да не би да изгубим контрол над положението и от срещата ни с неизвестността. Дори да прозрем лъжите на егото, ние се боим да го изоставим, защото, без да познаваме природата на ума си, ние нямаме друга алтернатива.

Духовното пътешествие е свързано с непрекъснато учене и пречистване. Когато човек разбере това, той се смирява. Не бъркайте разбирането с осъзнаване и осъзнаването с освобождаване.

След медитацията не бива да се поддаваме на склонността си да „втвърдяваме“ начина по който възприемаме нещата. Когато влизате отново във всекидневния си живот, оставете мъдростта, прозрението, състраданието и доброто настроение постепенно да се влеят в живота ви.

Когато природата на Ума се разкрива директно, чувстваш се така, сякаш сваляш качулка от главата си. Това е върховното виждане – виждане, невиждано преди. Всичко се отваря, разширява се и става кристално, прозрачно, изпълнено с живот, удивление и свежест.

Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра. Самата природа на ума е такава – ако позволите на ума да заеме естественото си състояние, той ще намери своята истинска природа.

Слушането е много по-труден процес, отколкото си представяме. Да слушаме истински, означава да се откажем от цялата ненужна информация, всички понятия и предразсъдъци, с които са натъпкани главите ни.

Абсолютната истина не може да бъде осъзната във владенията на обикновения ум. Пътят отвъд него минава през сърцето. Пътеката на сърцето е всеотдайността.

Когато се освобождаваме от копнежите си, изпитваме и тъга и радост. Тъга,

защото си даваме сметка, колко безплодни са били пътищата ни, и радост, защото когато се откажем от тях, пред очите ни се разкриват нови хоризонти.

Ние тръгваме по духовната пътека, за да сложим край на тиранията на егото. Неговата изобретателност обаче е безкрайна и то е в състояние на всяка крачка да саботира и изопачава желанието ни да се отървем от него.

Когато страдаме, можем да сме най- възприемчиви, а когато сме найуязвими, можем да придобием и най-голяма сила. Когато страдаме, разбираме и страданието на другите и сме готови да им помогнем, ако имаме възможност.

Ако сте изпълнени със студенина и яд, оставете тази агресивност да се разтопи в медитацията. Позволете на покоя да ви обхване, за да успеете да съберете разпръснатия си ум в концентрацията на Спокойното пребиваване. Ще се уверите, че негативното у вас ще се разтвори и агресивността ще изчезне.

Ако умът ви е пуст, той винаги е готов на всичко, открит е за всичко. В ума на начинаещия има много възможности, в ума на напредналия – малко.

Внимавайте да не натрапвате нищо на ума си. Когато медитирате, не правете усилия да го контролирате или да опитвате да сте спокойни. Оставете тялото си така, както е, духа такъв, какъвто го заварите.

Законът на карма е неизбежен и неотменим. Когато вредим на другите, ние вредим директно на себе си. Когато им носим щастие, носим бъдещо

щастие на себе си.

Във всеки от нас има огромен резервоар със сила, мъдрост и състрадание. Ако се научим да ги използваме, това може да ни преобрази.

Колкото повече умът ни открива удивителното, просторно и неподозирано съществуване на собствената си природа, толкова повече започваме да различаваме едно друго измерение, в което всички наши стари представи за реалността и идентичността ни, започват да се стопяват.

Не може да има по-голяма грешка от това, да смятаме неведението за глупаво, пасивно или неинтелгентно. Напротив, то е хитро и лукаво, изобретателно и ловко.

Не прогонвайте болката, останете уязвими. Колкото и да сте отчаяни, приемете болката такава, каквато е, защото тя се опитва да ви поднесе безценен подарък – да откриете това, което е отвъд тъгата.

Много често приемаме за лош знак отрицателните преживявания. Не се опитвайте да им се противопоставяте, а ги приемете за това, което всъщност са – най-обикновени преживявания, илюзорни, като в сън.

Осъзнаването на истинската природа на преживяването ви освобождава от вредата или опасността на самото преживяване и в резултат на това то може да се превърне в източник на голямо блаженство или съвършенство.

При медитацията винаги можеш да наблюдаваш мислите и емоциите си непредубедено. Когато отношението ни се промени, променя се и цялата атмосфера на нашия ум. Когато ние станем по-сговорчиви и те стават такива; когато ние нямаме проблем с тях, те също нямат проблеми с нас.

Ако мислим за другите, като за човешки същества, същите като нас, сърцето ни ще се отвори за тях и ще ни подскаже как да им помогнем.

Толкова сме пристрастени към взирането навън от себе си, че почти напълно сме изгубили достъп до вътрешното си същество. Ужасяваме се от мисълта да погледнем навътре, защото нашата цивилизация не ни е дала никаква представа, какво ще открием там.

Правим живота си толкова трескав, че елиминираме и най-малката възможност да се вгледаме в себе си. Да се вгледаме в природата на ума си, е последното нещо, което бихме се осмелили да направим.

Духовното развитие в самата си същност е удивително практично, активно и ефективно. Опасността, която застрашава всички ни в момента, прави належащо да престанем да смятаме духовното развитие за лукс, а за необходимост за оцеляването ни.

През целия ни живот у нас сякаш живеят две същества. Едното е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другото е скритата духовна същност. Споменът за истинската ни природа, с цялото й величие и самоувереност, ще започне да се връща.

Когато възникне съмнение, гледайте на него като на препятствие, смятайте

го за нещо, което трябва да бъде изяснено и премахнато. Оставете този процес да продължи и да достигне своя край. Не губете доверието и решимостта си.

Обикновеният ни ум функционира подобно на склад, в който се съхраняват отпечатъците от минали негативни емоции. Когато се появят подходящи условия, те се проявяват в живота ни като обстоятелства и ситуации.

. Вслушвайте се по-често в разграничаващото си съзнание. По този начин, по-лесно ще можете да променяте отрицателните си настроения, да разберете какво представляват и да се надсмивате на абсурдните драми и нелепите илюзии, които те предизвикват.

Най-голямото чудо е, когато започнем бързо да се освобождаваме от тъмните емоции, които са управлявали живота ни.

Не мислете че, природата на Ума е присъща само на вашия индивидуален ум. Тя е природа на всичко. Да осъзнаем природата на ума си, означава да осъзнаем природата на всичко.

Когато заблудите и загубите в живота ни напомнят за непостоянството, те ни приближават до истината. Когато полетим от високо, можем да паднем само на едно място – земята, основата на истината. Ако притежавате разбирането, което идва от духовната практика, тогава падането не е катастрофа, а откриване на вътрешното убежище.

Когато хората започнат да медитират, често казват, че мислите им полудяват и стават по-необуздани, отколкото преди. Това показва, че не мислите са

станали по-шумни, а че вие сте станали по-тихи и сте започнали да осъзнавате колко шумни са били те.

Какво ще стане с нас, след като умрем? Каквито сме сега, в каквото състояние е умът ни сега, такива ще бъдем и в момента на смъртта. Затова е важно да използваме този живот, за да прочистим умствения си поток, цялото си същество, характера.

Просветлението е реалност. Всеки от нас може да осъзнае природата на Ума и така да разбере кое е безсмъртно и чисто. Духовната истина не е нещо сложно и езотерично; всъщност тя е един дълбок, здрав разум.

Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на Ума и да ни запознае с това, което сме в действителност. С нашата непроменяща се, чиста същност, която е отвъд живота и смъртта.

В тишината и неподвижността на медитацията ние виждаме и се връщаме към тази дълбока вътрешна природа, която сме загубили, поради деятелността и разсеяността на нашия ум.

Непрекъснато се стремим към щастие, но много често начинът по който го търсим ни носи още повече тъга. Обикновено приемаме, че трябва да се вкопчим в това, което смятаме, че ще ни осигури щастие. Колко често привързаността се бърка с любовта!

Негативните действия имат едно добро качество – могат да ни пречистят. Така че винаги има надежда. Сегашното ни състояние, ако го използваме умело, може да се превърне във вдъхновение да се освободим от оковите на

страданието.

За да разберем правилно принципа за освобождаване от егото, трябва да знаем, че не става дума за някакво „его“, съществувало първоначално, с което будистите са се справили. Точно обратното – поначало нямаме его. Да разберем това, означава да се освободим от егото си.

Буда природата е рождено право на всяко човешко същество.

Радвайте се на всеки признак на красота и покой. Бъдете пробудени по всяко време „за новото, което идва от тишината“.

Когато медитирате, подканете сами себе си да почувствате самоуважението, достойнството и голямото смирение на будата, който е във вас. Позволете да ви обземе вдъхновението от това и така естествено ще възникне медитацията.

Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем просветление, все едно, че тези стени са се срутили. Пространството „вътре“ се слива с пространството „вън“. Те стават едно. Тогава осъзнаваме, че те никога не са били отделени или различни, че винаги са били едно.

Има пътека на мъдростта и пътека на неведението. Те са далече една от друга и водят на различни места. Застанали сред неведението, смятащи себе си за мъдри и образовани, глупците се лутат безцелно като слепци.

Намаляването на копнежите показва, че до известна степен сме се освободили от егото си. Колкото повече преживяваме тази свобода, толкова по-сигурен е знакът, че егото ни, а също страховете и надеждите, които го поддържат живо, са започнали да се разсейват.

Това, което се случва с нас сега, отразява вътрешната ни карма. Ако осъзнаем този факт, когато ни сполетят страдания или се появят трудности, няма да гледаме на тях, като на катастрофа или някакво наказание. Няма да се самообвиняваме и мразим.

Логиката на прераждането показва, че във Вселената съществуват висша справедливост и доброта. Тези качества се опитваме да открием и освободим. Когато действията ни са положителни, ние се приближаваме към тях. Когато не съумяваме да ги разкрием с действията си, се чувстваме нещастни и объркани.

Каквито и възприятия да възникнат, трябва да си като малко дете, което влиза в красив замък – то гледа, но не се привързва. Нека всичко стане естествено, живо и неопорочено. Каквото и да възникне, няма да е затлачено от привързаност, така че всичко, което възприемаш, възниква от мъдростта на Гледката.

Не е важно колко време медитираме, а дали практиката ни довежда до някакво състояние на съсредоточаване и присъствие, когато сме поне малко открити и съумяваме да се свържем със същността си.

Докато не се освободим от неведението, то ще ни пречи в търсенията ни. Ако помним това и пазим ученията в сърцето си, постепенно ще развием разграничаващата способност да разпознаваме безбройните заблуди на неведението.

Човешкият живот е уникален и притежава потенциал, за който дори не подозираме. Ако пропуснем възможността да се променим, която ни предоставя този живот, може да мине наистина много време, преди да получим друга.

Никога не трябва да забравяме, че чрез делата, думите и мислите си ние определяме нашия избор и ако твърдо решим, можем да сложим край на страданията и причините, които ги пораждат. Да помогнем на истинския си потенциал, на нашата Буда природа да се пробуди в нас.